Развод и жилището в Уестланд

При развод съвместното жилище често представлява най-важната част от имуществото. Трябва да се направят споразумения относно кой остава да живее там и как ще бъде разделено жилището.

Възможности за жилището

Избор	Описание
Поемане от един партньор	Изкупуване на другия и поемане на ипотеката
Продажба на жилището	Разделяне на прихода между двете страни
Временно запазване	Например до навършване на пълнолетието на децата ("гнездовиране")
Наем на жилището	Разделяне на наемните приходи между партньорите

Поемане от един от партньорите

Ако един партньор иска да запази жилището, стъпките са следните:

1. Изплащане на половината от прехвърлестията на бившия партньор
2. Възможност сам да поеме ипотечните разходи (тест за доходи от банката)
3. Освобождаване на бившия партньор от солидарната отговорност
4. При необходимост извършване на оценка на жилището

Кой остава да живее в жилището?

Ако няма споразумение относно кой ще остане в жилището, съдът в Уестланд може да установи временна уредба. Важни съображения са:

• При кого пребиварат предимно децата
• Кой може най-лесно да намери алтернативно жилище
• Кой има най-голяма нужда от жилището
• Собственостните отношения към жилището

Наемно жилище при развод

При наемно жилище съдът в Уестланд може да реши наемният договор да бъде прехвърлен на един партньор, дори и двамата да са в договора. Другият партньор трябва тогава да напусне, а наемодателят трябва да приеме това.

Финансови последици

Сценарий	Последица
Прехвърления на жилището	Обикновено се разделя по петдесет на петдесет (или според споразуменията)
Недостиг на жилището	Оставащото задължение също се разделя
Отсъдителност на лихвата по ипотеката	Напускащият партньор запазва правото на отсъдителност за 2 години
Форфейт на собственото жилище	Се присъединява към оставащия партньор

Какво ако банката не иска да поеме ипотеката?

Ако оставащият партньор няма достатъчно доходи, банката може да откаже. Възможни решения са: включване на алиментация като доход, използване на Националната ипотечна гаранция (NHG) или продажба на жилището.

Как се установява стойността на жилището?

Обикновено това става чрез оценка от сертифициран оценител в Уестланд. Партньорите могат също да се споразумеят за стойност. При разногласия съдът може да назначи експерт за задължително определяне на стойността.

Какво ако бившият ми партньор не сътрудничи при продажбата?

Ако продажбата е необходима, но бившият ви отказва, можете да поискате от съда в Уестланд заместващо разрешение. Съдът може тогава да реши жилището да бъде продадено.

Често задавани въпроси относно развод и жилище в Уестланд

Как се разделя жилището при развод в Уестланд?

При развод в Уестланд има различни опции за жилището, като поемане от един партньор, продажба, временно запазване или наем. Най-добрият избор зависи от вашата финансова ситуация и лични нужди. Медиатор или адвокат в Уестланд може да ви посъветва.

Какво става с прехвърленията на жилището при развод?

Прехвърленията обикновено се разделят поравно при развод, освен ако не е уговорено другояче. В Уестланд можете да ангажирате местен нотариус за съпровождане на това разделяне.

Мога ли да изкупя бившия си партньор при развод в Уестланд?

Да, можете да изкупите бившия си партньор като платите половината от прехвърленията и поемете ипотеката. Трябва обаче да отговаряте на изискванията на банката за доходи и да освободите бившия от отговорност. Адвокат в Уестланд може да ви подкрепи.

Какво ако не се споразумеем кой остава в жилището в Уестланд?

Ако няма споразумение, съдът в Уестланд може да установи временна уредба. Фактори като местонахождението на децата и кой може да намери алтернативно жилище се вземат предвид. Адвокат в Уестланд може да ви представлява.

Как се определя стойността на жилището при развод в Уестланд?

Стойността обикновено се установява от признат оценител в Уестланд. Можете също да се споразумеете за стойност. При разногласия съдът може да назначи експерт за задължително решение.

Какво става с наемно жилище при развод в Уестланд?

При наемно жилище съдът в Уестланд може да присъди наемното право на един партньор, дори и двамата да са в договора. Другият партньор трябва тогава да напусне, а наемодателят трябва да приеме това.