Изисквания към спецификацията на гаранционната сума: какво трябва да отговаря една гаранционна сума?
**Гаранционна сума** е сумата, която наемателят или купувачът временно плаща на наемодателя, продавача или друга страна като гаранция за изпълнение на споразумение, като например наемен договор или договор за покупка. За да бъде валидна, гаранционната сума трябва да отговаря на специфични **изисквания**, както е уредено в закона. Тези изисквания гарантират, че гаранционната сума е ясна, законна и защитна за двете страни. В тази статия обясняваме какви са тези изисквания, как работят на практика и какво трябва да направите при съмнение.
Какви са законовите изисквания към една гаранционна сума?
Основните законови правила за гаранционна сума се намират в Гражданския кодекс (BW), особено в членовете за поръчителство и доказателствени задължения. Освен това роля играят и Общият закон за наем и Законът за покупка на недвижими имоти, в зависимост от вида на споразумението.
1. Писмена фиксация
Гаранционната сума трябва да бъде **писмено** зафиксирана. Това означава, че трябва да има споразумение или отделен документ, в който да е посочено следното:
- **Сумата** на гаранционната сума.
- **Целта** на гаранционната сума (например: гаранция за щети или наемни задължения).
- **Срока**, в който гаранционната сума трябва да бъде върната (например след прекратяване на наемния договор).
- **Страните**, които са замесени (наемател, наемодател и т.н.).
Законова основа: Член 6:248 BW (за поръчителство) и член 7:900 BW (за тежестта на доказването).
2. Разумна височина
Гаранционната сума трябва да бъде **разумна** в пропорция към възможните щети или разходи, които наемодателят или продавачът може да понесе. Няма фиксиран максимум, но гаранционна сума, която е явно непропорционално висока, може да бъде считана за **несправедлива**. Например:
- Гаранционна сума от €5.000 за наемно жилище с месечен наем от €800 вероятно е твърде висока.
- Гаранционна сума от €200 за студио с наем от €600 обикновено е приемлива.
Законова основа: Член 6:248 BW (поръчителство) и съдебна практика относно разумност и смисъл (чл. 6:248 т. 2 BW).
3. Ясни условия за връщане
Гаранционната сума трябва да бъде върната на наемателя или купувача, когато споразумението е прекратено и няма повече щети или задължения. Условията за връщане трябва да са ясни, например:
- Кога ще бъде върната гаранционната сума? (например в рамките на 1 месец след освобождаване на жилището).
- По каква причина може да бъде задържана гаранционната сума? (например за неплатен наем, щети или почистване).
Пример: Ако наемателят раскине договора за жилище, наемодателят трябва да върне гаранционната сума в разумен срок, освен ако не са причинени щети. Ако наемодателят задържи гаранционната сума неоснователно, наемателят може да я оспори съдебно.
4. Без смесване с други суми
Гаранционната сума не трябва да се смесва с други суми, като последния месечен наем или разходи за почистване. Това би довело до неяснота и може да причини правни проблеми. Например:
- Наемодателят не може автоматично да извади гаранционната сума от последния месечен наем без ясно съобщение.
- Ако има щети, наемодателят трябва да предостави отделна сметка на разходите и как те се изваждат от гаранционната сума.
5. Задължение за доказване на наемодателя
Ако наемодателят или продавачът задържи гаранционната сума изцяло или частично, той трябва да **предостави доказателства**, че това е законно. Това може да бъде например:
- Фактура за ремонтирани щети.
- Сметка на неплатен наем.
- Доклад от фирма за почистване.
Законова основа: Член 7:900 BW (тежест на доказването) и член 6:248 BW (поръчителство).
Практически примери за спецификация на гаранционна сума
По-долу са дадени два примера как гаранционната сума може да бъде зафиксирана правилно и неправилно.
Правилна спецификация на гаранционна сума (в наемен договор)
| Елемент | Описание |
|---|---|
| Сума | Гаранционната сума възлиза на €500. |
| Цел | Гаранционната сума служи като гаранция за възможни щети на |